Св. Димитрий Сливенски изкупил греха си с кръв

На 29 януари се почита паметта на един български светия – св. Димитрий Сливенски. Той е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година. Родителите му – Иван и Комна – били бедни и благочестиви люде. Поради бедност той останал без образование и бил неграмотен, но поради постоянното посещение на храмовите богослужения и добрата си памет, той пеел прекрасно и знаел наизуст много от църковните песни.

Като пораснал, той често влизал в спор с турците по въпроса за вярата, което стигало и до представителите на властта. В това време в Сливен пристигнал нов кадия (съдия). Димитър нарочно бил повикан да прислужва при угощението, което местните бейове устроили в чест на новодошлия съдия. Там кадията го задържал с намерение да го убеждава да стане мохамеданин. Димитър иронично се пошегувал: „Бива бе, господин съдия!“. Турците обаче взели сериозно тези му думи и веднага един от тях се заловил да навие на главата му чалма, но Димитър я хвърлил и избягал чак в Русе. Там отишъл при владиката, на когото разказал за станалото. След като го поучил във вярата и подвига, владиката го изпратил назад в Сливен, за да пострада мъченически там, където се отрекъл от Христа.

На първото съдебно заседание кадията му припомнил, че той открито обещал да смени вярата си, и сега, като дошъл и сам се предал, това направил навярно с намерение да изпълни обещанието си. Свети Димитрий извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, и рекъл, че той вярва в Бога Иисуса Христа. „Ако ли моите думи, казани на шега, вие сте взели за истина, тогава вие сте за съжаление. Аз съм християнин и в името на Христа съм готов да претърпя всичко, което можете да ми сторите!“. Кадията го предупредил какво го чака, ако не се потурчи, дал му тридневен срок за размисъл и го пратил в затвора.

  Кръстчето и медальонът с Богородица на светеца се пазят в храма Свети Димитър в Сливен.

 Кръстчето и медальонът с Богородица на светеца се пазят в храма Свети Димитър в Сливен.

След това отново го изправил на съд и понеже обещанията и ласкателствата не могли да променят решението на мъченика, го подложили на мъчения – били го на голо с мокри дюлеви пръчки, поставили го легнал на земята и върху корема му натоварили четири хромела (камъни за мелене на булгур); после цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и опънат на четири страни; набивали трески под ноктите на ръцете и нозете му.

Цяла година свети Димитрий лежал в затвора изтезаван, без да може някой да облекчи съдбата му. На втората година свикали ново съдебно заседание, на което османлиите искали мъченикът да бъде осъден на смърт. Но смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 г., потвърждението пристигнало с последна уговорка: „В джамията ли иска да се поклони Богу или в църквата и ако поиска това последното, тогава да се пристъпи към изпълнение на смъртната присъда!“. Свети Димитрий казал: „Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на Света Богородица и ще се помоля да приемат душата ми!“. С това съдбата му била решена. На 29 януари 1841 г извели мъченика от затвора и го повели към лобното място, където бил обезглавен.

 Погребват го в атонски метох

 След екзекуцията поп Стефан – игумен на метоха на атонския Дохиарски манастир, събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под престола на катедралата „Свети Димитрий“, а по-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят сандъчето под светия престол, гдето си стои и досега. Тялото на мъченика останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, защото според Корана земята не могла да приеме тялото на човек, който похулил Мохамеда. Но влиятелни сливенски християни успели да получат разрешение от кадията да го погребат по християнски и свещениците поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на метоха на Дохиарския манастир.

Дискусиите са закрити за тази страница