Ковид си отива. Ще си отиде ли с него и антиваксърството?

След изключителния спад във ваксинациите срещу едни от най-опасните заразни болести през първите шест месеца на 2021 година, Националният център за обществено здраве и анализи отчита повишаване на ваксинираните деца края на година. 

Въпреки това процентът на имунизираните деца остава значително по-нисък в сравнение, с която и да е от последните 10 години и далеч от глобалните цели за изкореняване на тези инфекциозни заболявания.

Какво показват данните?
До 2019 година ваксинацията срещу заболявания като морбили, коклюш, полиомиелит се поддържат в общи линии на добро ниво. След 2020 година започва спад на броя на имунизирани деца, като в различните възрасти този спад е с около 20%. През първата половина на 2021 г. са поставени ваксини на по-малко от 70 от подлежащите на имунизация деца. Това е сериозна заплаха за епидемичен взрив от много тежко протичащи заразни болести. Тези болести се предават по въздушно -какпков път. Въведените, заради COVID-19 противоепидемични мерки, като дистанция и носене на маски, са препятствали разпространението както на коронавируса, така и на микроорганизмите, причинители на морбили, коклющ и др.
Последната вълна на разпространение на коронавируса отминава, а инфекцията с варианта Омикрон протича значително по-леко. Закономерно се стига до постепенна отмяна на повечето, въведени противоепидемични мерки. Това може да е безопасно от гледна точка на Омикрон, но ще повиши риска от възникване на епидемични взривове от някои от изброените заболявания, поради ниското ниво на имунизация на населението. Процентът покритие на населението през последната година е под 90, а въпросните заболявания са в пъти по-вирулентни от COVID-19.
Световната здравна организация изчислява, че всеки човек с COVID-19 може да го разпространи на около трима други, но някой с магарешка кашлица (коклюш) може да зарази повече от 5 други, а някой с морбили може да зарази 12 до 18 други хора.

tablica. zarazni. bolesti

Морбили или дребна шарка е въздушно-капково заболяване, което се разпространява лесно от един човек на друг, чрез дишане, кашлица, кихане. Може да се разпространи и чрез директен контакт с устните или назалните секрети. Изключително заразно е, смята се, че девет от десет души, които не са имунизирани и споделят жизнено пространство със заразен човек, ще бъдат заразени. Хората, които са изложени на висок риск от усложнения, са бебета и деца на възраст под 5 години. Изчислено е, че преди въвеждането на ваксината между 7 и 8 милиона деца са умирали годишно от вируса на Морбили. И до ден днешен няма специфично лечение, а единствения начин за предпазване е ваксинацията. Целта в глобален аспект е с ваксинацията да се обхваща 99% от населението. През последните 10 години България има относително добро ниво на ваксинационно покритие, макар и не съвсем достатъчно, то варира между 91-95%. През първите 6 месеца на 2019г. имунизационното покритие при 13-месечните деца е с обхват 95,1%, но през същия период на 2021 година процентът покритие е едва 68,8%. Макар и с през вторите 6 месеца на предходната година ситуацията да се подобрява, тя все пак остава сравнително рискова за епидемичен взрив от морбили, още повече предвид, че такъв спад се наблюдава в световен мащаб.
Следващата таблица показва процента на ваксинирани деца, спрямо всички деца на 13 месечна възраст, подлежащи на ваксинация:

Морбили

2019

2020

2021 до м. юли

2021 общо

% на ваксинирани

95.1

88.3

68.8

88.7

 

Подобна е картината и при ваксинацията за полиомиелит.

От 92.8% през 2019 г, на 69% през първото половина на 2021 г. спада покритието на ваксинация срещу това почти изкоренено заболяване. В края на 2021 г. нещата започват да се нормализират и все пак процентът остава по 90. Полиомиелит наричан също детски паралич, е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, предавано по фекално-орален път. Източници на заразата са болни хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Засягат се предимно деца на възраст 1 до 5 години. До 1954 г., когато започва имунизацията срещу това заболяване, полиомиелитът е бил широко разпространен и се е проявявал се с големи епидемии. След въвеждането на живата полиомиелитна ваксина заболеваемостта е понижена рязко. Следващата таблица показва процента на имунизирани деца, спрямо всички деца, подлежащи на имунизации.

Полиомиелит

2019

2020

2021 до юли

2021 общо

% имунизирани

92.8

91.2

69

89.5

Под 90%, е спаднало покритието и на задължителната ваксинация срещу дифтерия, тетанус и коклюш, както и срещу Хепатит Б, макар и тук да се наблюдава покачване спрямо първото полугодие. 

Коклюш известно още като Магарешка кашлица и 100-дневна кашлица е остро инфекциозно заболяване, което при пълното си разгръщане води толкова тежки пристъпи, че пациентите посиняват, припадат, чупят ребра поради невъзможността да дишат. При по-малките деца е кашлицата да не е толкова силно изявена, но за сметка на това са възможни периоди при които дишането спира. Кашлицата продължава няколко месеца. Следващата таблица показва процента на имунизирани с ваксина за Дифтерия-Тетанус-Коклюш деца, спрямо всички деца, подлежащи на имунизация:

Диф-Тет-Кок

2019

2020

2021 до юли

2021 общо

% на имунизирани

92.8

91.2

69

89.5

Хепатит В е потенциално животозастрашаваща чернодробна инфекция, причинена от вируса на хепатит В (HBV). Може да причини хронична инфекция и да изложи хората на висок риск от смърт от цироза и рак на черния дроб. Често заболяването протича скрито, без пациентите да подозират за него и се проявява едва при развитие на тежки усложнения, По данни на Уницеф едва 10,5% от всички хора, за които се смята, че живеят с хепатит В знаят за своята инфекция. Следващата таблица показва процента на имунизирани новородени, получили трети прием деца, спрямо всички деца, подлежащи на имунизация: 

Хепатит Б

2019

2020

2021 до юли

2021 общо

% имунизирани

93.3

91.5

69.1

89.4

Видно от всички данни, понижаването на ваксинацията започва още през 2020 г., когато се отчита спад на рутинните ваксинации с 20%, през 2021, този спад доближава 40%, а през 2021 г. отново се връща към 20%.
От друга гледна точка не може да не ви направи впечатление, че все пак 90% от българите поставят задължителните ваксини на децата си, но едва 30% са ваксинирани срещу COVID-19.

Очевидно българите не са противници на ваксинирането по принцип, а само на това срещу Ковид-19. Това означава, че причините не са недоверие в медицината и науката. Те трябва да се търсят в полето на политиката, вероятно не само вътрешната. Дали е случайно, че повечето антиваксъри се оказаха на страната на Путин при агресията му срещу Украйна? Не можем да сме сигурни, че е така, нито, че не е. Кампанията срещу поставянето на ваксините обаче е очевидно подходяща тема за хибридни атаки.

Резултатът е налице. Платихме възможно най-високата цена, загубихме почти цяло поколение възрастни хора.
Връзката на пандемията от Covid-19 и намаленият брой на имунизирани деца за други инфекциозни болести е очевидна. Тенденцията е глобална. Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ от месеци предупреждава, че ако досега мерките заради пандемията, ограничаваха и разпространението на останалите инфекциозни заболявания, то тяхното бъдещо премахване ще отвори вратата на едни от най-опасните инфекциозни заболявания и това е силно притеснително.
Днес, когато Ковид си отива, отпада и най-важната причина за намаляването на броя на имунизираните деца – страхът от заразяване с коронавирус.
Време е за действие – от страна на здравните власти, на родителите, на медиците. Можем само да се надяваме, че антиваксърството не е пуснало по-дълбоки корени, защото ако хората спрат да се имунизират и срещу другите болести, бедствието ще е несравнимо по-голямо, а този път цената ще я платят децата.

Дискусиите са закрити за тази страница