65% от българите одобряват позицията на кабинета да не гони руски дипломати

65% от българите одобряват позицията на правителството да не гони руски дипломати от страната, като прояви въздържаност в отношението си към конфликта Великобритания-Русия, породен от случая „Скрипал“. Това показват данните от телефонно допитване на Агенция „Барометър България“, проведено в периода 30 март – 1 април 2018 г. сред 818 пълнолетни български граждани. На въпрос „Одобряване ли позицията на българското правителство да не гони руски дипломати заради случая „Скрипал“?“ 65% от анкетираните отговорят, че одобряват позицията, 11,7% не я одобряват, 14,7% нямат мнение, а 8,6% не са чули за позицията на правителството. Позицията на България се възприема от обществото като европейска и практически консенсусна, тъй като опозицията – в лицето на БСП, също се солидаризира. Мнозинството от българите гледат със симпатия към Русия основно заради приноса ѝ в освобождението от турското владичество, продължило 500 години. Единствените противници се очертават изолирани от обществото представители на русофобски среди, но българското общество традиционно е с положителна нагласа към Русия или поне не е антируско настроено. Решението на България да се откаже от изгонването на дипломати повишава нейната тежест на европейската геополитическа сцена. На фона на противопоставянето между Москва и Лондон се формира търсене за компромисна европейска позиция, която страната би могла да предложи, въздържайки се от резки ходове, както вече беше демонстрирано в релацията ЕС – Турция, където движеща бе посредническата роля на България. Традиционно за тази роля по оста Изток-Запад претендира Австрия, но напоследък и страни от Вишеградската четворка като Чехия и Унгария. София също се възприема като мост между Изтока и Запада и е готова да стане посредник, запазвайки каналите за комуникация и в двете посоки. На въпрос: „Ако днес се провеждат избори за народно събрание, за коя политическа формация бихте гласували?“ анкетираните отговарят така: за ГЕРБ – 26%, БСП – 21,1%, Обединени патриоти – 8,4%, ДПС – 5,7%, Воля – 1,7%, Други – 2,7%, Не подкрепям никого – 2,8%, Няма да гласувам – 29,1%, Без отговор – 2,3%. Разликата между ГЕРБ и БСП е устойчива, близо 5%, като следва да се има предвид, че в изборна обстановка управляващата партия разполага с предимство за мобилизиране на периферен електорат. С над 8% електорална подкрепа ОП определено са факторът, от който зависи както сегашното, така вероятно и следващо управление. Последните позиции на правителството по отношение Русия определено припокриват разбиранията на голяма част от електората на Обединени патриоти и затвърждават доверието на гласоподавателите. ДПС поддържат традиционно ниво от 5,7%, като поради спецификата на избирателите на тази партия винаги има един резерв, който се появява само в ситуация на реални избори. Към момента партия Воля не събира необходимия вот, за да има присъствие в Народното събрание и ако изборите бяха днес, то в парламента щяха да попаднат само четири политически формации. Въпреки законовите промени, въвеждането на задължително гласуване и опцията „не подкрепям никого“, прави впечатление, че най-големият дял e този на негласуващите. Над 29% от респондентите посочват, че ако днес се провеждаха избори, те не биха гласували. Така изразените нагласи за гласуване за народни представители говорят, че при евентуални избори, то разпределението на парламентарните сили няма да много по-различно. По-голям би била тежестта на ОП, докато ДПС биха били свити до минимума влияние в целия живот на българската политическа сцена.

Дискусиите са закрити за тази страница