Софийската опера участва с нов режисьорски прочит на операта „Княз Игор“

Софийската опера и балет e поканена на 25-тия юбилеен оперен и балетен фестивал в Бигдошч, Полша. Тя ще представи на 27 април операта „Княз Игор“ – нов режисьорски прочит на акад. Пламен Карталов. Фестивалът се провежда на сцената в „Опера Нова“.

Първото участие на нашата опера на този фестивал е през 1997 година с рядко поставяната опера „Ил Гуарани“ на бразилския композитор Антонио Гомес. Режисьор на постановката е Пламен Карталов.

Фестивалът в Бигдошч е открит през 1994 година и в него вземат участие известни оперни и балетни трупи от цял свят. Той се провежда всяка година през месеците април и май. Тази година в афиша на юбилейното му издание са: балетът „Ромео и Жулиета“ на домакините от „Опера Нова“, мюзикълът „Тримата мускетари“ на Музикалния театър във Вроцлав, операта „Целувката“ на Сметана на Народния театър в Бърно, операта балет „Наис“ от Жан Филип Рамо на Международен оркестър от млади музиканти от Полша, Италия, Франция и Испания, съвременен балет на Датския танцов театър „Креда“ и „Черен диамант“, „Херкулес“, оратория от Хендел на Националния театър на Манхайм и др.

Ева Халат, от прес-службата на 25-тия юбилеен фестивал пише във вестник „Поморска“, че зрителите и специалистите очакват с голямо нетърпение новия прочит на акад. Пламен Карталов на операта „Княз Игор“.

Новият прочит на едноименната опера на Александър Бородин показва главния герой княз Игор без традиционните клишета и представя пред зрителите различен и силно въздействащ финал. Режисьорът Пламен Карталов представя своята трактовка на произведението на руския композитор.

В музикално-драматичната концепция на Бородин князът не е положителният герой, обосновава се акад. Карталов. Той е представен като тщеславен, завистлив горделив човек, който праща неподготвената си армия на сигурна гибел в името на болните си амбиции. Основният ми стимул за нов нетрадиционен и бляскав финал на операта „Княз Игор” се базира на три основни аргумента, обяснява режисьорът.

Първият е, че операта, писана от Бородин повече от 18 години, остава незавършена от автора си. Последното действие е дописано от Глазунов, подпомогнат от оркестрацията на Римски-Корсаков.

Вторият е, че задълбоченото ми проучване на историческите събития, свързани с похода на Княз Игор срещу половците през 1185 г, ми помогна да се убедя, че в музикално-драматичната концепция на Бородин княз Игор не е патриотът, заслужил увенчаване с елейно-епична „Слава” преди последната завеса, както го представя Глазунов.

В Ипатиевата Летопис за воинската повест на похода на Игор, ще открием едно много силно откровение на Игор за всичките му грехове към християните и мъките, които им е причинил. Постъпката му да тръгне неподготвен на поход е достатъчно безразсъдна, осигурявайки позорен плен не само за себе си, но и за хиляди други, а останалата му войска е избита. Защото, въпреки предупреждението с „Божието знамение”, и молбите на народа да не тръгва на бой, Игор неотстъпно решава, че моментът е съдбовен за мисията му.

Третият аргумент за дързостта ми да пристъпя към една нова съвременна редакция на финала на шедьовъра на Бородин е необходимостта от послание към днешния зрител. След много внимателно проучване на историческите събития, задълбочено изследвайки и анализирайки музикалния език на партитурата, както и цялостната форма на драматургичните линии на операта имах стремежа творбата на Бородин да получи един истински негов оптимистичен и логичен финал.

Маестро Карталов за трети път поставя операта „Княз Игор“. Тя е изпълнена на най-престижния фестивал в Испания – Сантандер, където пожънва огромен успех.

Сред солистите в „Княз Игор“ са: Станислав Трифонов, Габриела Георгиева, Хрисимир Дамянов, Александър Носиков, Ангел Христов, Цвета Сарамбелиева, Мирослав Андреев, Димитър Станчев, Ангел Антонов, Ветка Петкова, Благовеста Мекки-Цветкова.

Диригент е Володимир Кожухар.

Сценографията е на Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гавраилов.

Диригент на хора е Виолета Димитрова.

Дискусиите са закрити за тази страница