Смяната на часовото време: полезна преди, сега – не толкова

В действителност часовниците ни в момента се движат с час напред от реалното време. Това е заради лятното часово време, с което отдавна сме свикнали. През последните години все повече се засилват съмненията за ползата от смяната на часовника два пъти годишно.

Късно снощи приключи допитването в целия Европейски съюз, организирано от Еврокомисията – какво мислят гражданите на 28-те по този въпрос. Резултатите ще станат известни по обед.

Всяка последна неделя на месец март гражданите на ЕС, САЩ, Канада и още няколко големи държави, местят стрелките с един час напред. А в последната неделя на октомври – с един час назад.

Това става за първи път в Германия, в тежките години на Първата световна война. Идеята е да се пестят енергийни ресурси и човешка енергия. Тази практика постепенно се въвежда и в останалите европейски страни, както и в Северна Америка и Съветския съюз.

С годините все повече се прокрадват съмнения за ползата от подобна смяна. Икономисти изтъкват аргументи, че икономическата полза не е кой знае колко значима. Други са загрижени за нарушаването на естествения биоритъм на организма.

В резултат, дебатите доведоха до гласуването на резолюция в Европейския парламент, приканваща Комисията да проучи аргументите „За” и „Против”. Допитването до гражданите няма силата на референдум, а е само проучване на нагласите. За да се стигне до отмяна на лятното часово време, трябва да има гласуване в Европарламента, както и съгласието на всички държави-членки.

„Икономическите ползи от това разместване на времето са въображаеми”, коментира в студиото на „Тази сутрин” предприемачът Васил Василев.

Той посочи, че преди век отношението между стойността на киловатчас и цената на минута здраве е било различно.

„Обстоятелство, че по-голяма част от хората са за преодоляване на този проблем показва, че хората не са съгласни, не го приемат, то им пречи”, категоричен беше Василев.

Дискусиите са закрити за тази страница