Словакия удостои трима българи с най-висшето си държавно отличие

Трима българи бяха удостоени с най-висшето държавно отличие, което Словакия дава на чужденци. Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев са единствените българи, които през 1968 година се противопоставят публично на окупацията на Чехословакия. За изключителни заслуги към защитата на демокрацията и на човешките права Словакия отличава тримата българи с орден „Бял двоен кръст“ – трета степен.

„Човек винаги трябва да пази достойнството си“, казва Александър Димитров. Преди 50 години той, Едуард Генов и Валентин Радев – тогава студенти по история в Софийския университет – изготвят и разпространяват в София и Пловдив позиви срещу участието на България в окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор, които смазват със сила движението на Пражката пролет.

Ако през 1968 година можел да гласува срещу тази инвазия, нямало да хвърля позиви, казва Александър Димитров. Той се е надявал, че това, което се случва в Чехословакия, ще настъпи в целия Източен блок.

След като научили, че чехите излезли по улиците и оказват съпротива, тримата български студенти решили, че също трябва да направят нещо.

Те са хванати и системата ги смазва. Първо били обявени за антипартийна група в Университета, а след това за врагове на народа. Александър Димитров е осъден на 2 години затвор. Излежава присъдата си в Старозагорския затвор. След това е изселен в Свищовско за три години.

С най-високото отличие на Словакия беше удостоен посмъртно и Валентин Радев. Заради участието си в протестната акция с позивите и той бил осъден на година и 2 месеца затвор. Умира през 1995 година. Отличието получи синът му Андрей Радев.За участието на баща си в протестната акция и събитията след това той научил случайно.

Системата се опитала да смаже и Едуард Генов. Той е осъден на три и половина години затвор, зарадипротеста срещу агресията спрямо Чехословакия. Излежава присъдата си в старозагорския затвор. Там е осъден на още осем години, заради опит за бягство. През 1987 година Генов е сред подписалите Апела на шестимата  –  открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения. Година по-късно участва в основаването на Независимото дружество за защита правата на човека. Властите го изпращат в Родопите, а след това го експулсират от страната. Установява се в САЩ, където умира през 2009 година. Синът му Гено Генов си спомня: „Беше патриот на България до края на живота си“.

Припомнянето на събитията, свързани с окупацията на Чехословакия, е нужно, смята посланикът на Словакия в България Мануел Корчек: 

“По онова време – през 1968 година, когато тримата български студенти са протестирали, ние не сме знаели затова. Но, искаме да почетем този техен подвиг, защото той е едно послание – не само за тези, които са преживели събитията лично, но и за младите поколения, че трябва да се противопоставят на антидемократичните прояви и да се застъпват за демокрацията и за човешките права”.

Александър Димитров не смята, че преди 50 години е извършил подвиг. Той казва, че изпълнил гражданския си дълг. 

Над две десетилетия били необходими – колелото на историята  да застане на страната на тримата български студенти. Но дори да можеше да върне времето назад, Александър Димитров пак би постъпил по същия начин.

Истината побеждава – казва първият президент на Чехословакия Томаш Гарик Масарик.

 

 

 

Дискусиите са закрити за тази страница