Санкциите разтъриха руската икономика

Западните държави стовариха върху Русия санкции в небивали мащаби. Икономическите ходове на САЩ и Европа в отговор на инвазията в Украйна удариха и руската икономика, и възможностите на руската централна банка да смекчава щетите. Западните банки и бизнес започнаха да късат връзките си с руски фирми, пазари, активи. Само за дни Русия се оказа

 

почти изключена от глобалната система,

 

 

която бе задвижила прехода й от затворена, контролирана от държавата икономика към по-модерна, осигуряваща западни стоки, пътувания в чужбина и добър живот на средната класа.

„Днес финансовата система и икономиката на Русия са изправени пред напълно ненормална ситуация“, каза в понеделник обикновено сдържаният управител на Банката на Русия Елвира Набиулина, облечена в черно. Централната банка затвори фондовата борса, за да избегне срив на ценните книжа, и рязко повиши основната лихва – от 9.5% на 20%, в опит да защити рублата от още по-драстично обезценяване. Само за ден миналия петък курсът на рублата спрямо долара падна с 20% – от 83 до 108,014, непомнен срив от септември 1998 г. Акциите на няколко големи руски компании, търгувани в Лондон, също се сринаха. На Сбербанк, най-големият кредитор в страната, се понижиха със 74%, след като бе включена в санкциите на западните държави. Акциите на „Газпром“ паднаха с почти 53%, на „Роснефт“ – с 42%. Пред банкоматите в Русия се извиха огромни опашки от хора, бързащи да изтеглят парите си.  

Русия мислеше, че се е подготвила за подобен сценарий, но мащабите на санкциите я изненадаха. След предишните санкции от 2014 г., следвайки стратегията „Крепост Русия“, страната натрупа чуждестранни резерви за над 600 млрд. долара и накупи злато. Но достъпът й до тези резерви бе отрязан с новите санкции и това подкопава стратегията, призна дори Набиулина. Тимъти Аш от BlueBay Asset Management написа в бележка до клиентите в понеделник:

 

„За седмица „крепостта“ рухна“

 

Новите санкции ще доведат до значително свиване на руската икономика тази година, съпроводено с вдигане на лихви и обезценяване на рублата, очаква Институтът за международни финанси във Вашингтон. Прогнозите са за спад на брутния вътрешен продукт с най-малко 10% и за двуцифрена инфлация. „Натискът върху руската икономика е огромен и ще става още по-драматично през следващите седмици и месеци“, смята Янис Клуге, експерт от Германския институт по международни въпроси.

„Още преди решението на Путин да нахлуе в Украйна, Руската централна банка не успяваше да овладее инфлацията въпреки серия увеличения на лихвите. Борис Титов, бизнес омбудсманът на Путин, разкритикува новото вдигане на основната лихва, като заяви в Instagram, че централната банка е избрала да „натовари допълнително” руския бизнес, който вече е „на първа линия” на санкции. 

Сривът на рублата и опашките пред банкоматите напомнят на финансовата имплозия на Русия преди две десетилетия, която постави основата за възхода на Путин. През август 1998 г. с отслабването на приходите от петрол и газ правителството се оказа без пари. То девалвира рублата и спря плащанията по дълговете, което доведе до колапс на банковата система. Руснаците загубиха спестяванията си, инфлацията и недостигът на стоки влошиха живота им.  Путин дойде на власт и успя да стабилизира икономиката чрез нарастващ износ на петрол и газ.

Русия, 11-ата по големина икономика в света, всъщност е по-малка от Южна Корея и бледнее по икономическа тежест в сравнение със САЩ или Китай. Нефто-газовият сектор представлява около половината от руския стоков износ, но е не повече от една пета от БВП и осигурява под  5% от заетостта според ING Bank. 

Русия има динамичен технологичен сектор с иновативни компании, дълбоко свързани с глобалната икономика. Много от тях

 

няма да могат да правят бизнес със западни партньори,

 

ще загубят достъпа до международни вериги за доставки. Санкциите, засягащи чипове, удариха технологичната индустрия на Русия. Страната има само няколко предимно стари фабрики за полупроводници и зависи от части и патенти на западни компании. Евгений Биков, собственик на компанията Promelektronika, обяснява как санкциите са ударили бизнеса му. Той купува стоки предимно от европейски фирми – дистрибутори на електроника от САЩ, които сега са спрели да му доставят. Биков е заделил за „черни дни“ над 2 млн. долара в Совкомбанк, но банката бе включена в списъка на санкционираните и той няма достъп до средствата си. 

Все повече европейски компании и банки късат връзките. BP PLC заяви, че ще продаде своите 20% от „Роснефт“. Суверенният фонд на Норвегия каза, че иска да се отърве от своите инвестиции за около 3 млрд. в руски активи. Volvo Car AB съобщи, че ще спре бизнеса в Русия, а Daimler Truck Holding – че няма да доставя компоненти. 

От висшия ешелон на руския бизнес са на тръни. Металургичният магнат Олег Дерипаска каза, че е време да се сложи край на „целия този държавен капитализъм“ и да се промени политиката в Русия. „Искам разяснения за икономическата политика през следващите три месеца. Това е първият тест за това кой всъщност ще отговаря за този банкет“, написа Демипаска в  Тelegram. 

Банкерът милиардер Олег Тинков нарече войната безумна и неприемлива. „Държавите трябва да харчат пари за лечение на хора, за изследвания, за да победят рака, а не за война“, каза той в Instagram.“

 

Русия разполага с ограничен арсенал да отвърне

 

на финансовите удари на Запада. Засега са наложени ограничения за валутни заеми и преводи от руски граждани в чужбина като част от пакет ответни мерки.

Анализаторите не очакват значителни последици от обявените досега контрасанкции, освен ако не се наруши световната търговия със суровини. Но това е стъпка, която би съсипала и икономиката на Русия. Освен нефт и газ Русия е основен износител на метали и въглища, но засега няма признаци, че ще ограничи тази търговия. Ако спре износа на тези суровини, тя ще загуби основния си източник на доходи от чужбина.

Мащабът на западните санкции обаче породи опасения за ефекта им върху световната икономика. Заплахата от тотално покачване на цените заради скъпи суровини и горива подсилва предизвикателствата от високата инфлация, пред които вече са изправени предприятията и централните банки. Всяко прекъсване на руския износ на стоки и суровини може да влоши обтегнатата глобална верига за доставки.

Последният „мост“ на крепостта Русия е Китай

 

Говорителят на външното министерство Мария Захарова изтъкна, че Русия има и приятели: „Вижте реакцията на световните гиганти. Тези, които не се правят на гиганти, а на истински гиганти. По-специално Китай.“

Анализатори обаче отбелязват, че Китай може да не подкрепи руската икономика, ако това ще застраши и без друго лошите му търговски отношения със Запада. Китайските банки например по подразбиране се съобразяват със санкциите на САЩ. А и Китай не може да направи много. Да, енергийната търговия между Москва и Пекин расте, но по-голямата част от руския нефт и газ отива в Европа. Няма бърз начин Русия да пренасочи газа. Китай пък не може лесно да замени американските чипове и компютри, защото не разполага със същото ниво на технологии, а някои от компаниите му също са под санкции. 

Дискусиите са закрити за тази страница