Почитаме народните будители – ето кои са най-видните сред тях

На 1 ноември отдаваме своето признание за дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското възраждане. Будителите са възрожденските учители, свещеници, писатели, които знаят тайнствената мощ на словото и си служат с него, за да вдъхнат кураж и воля за живот у сънародниците ни.

Денят на народните будители е един от най-големите празници, посветени на духовността и просвещението.

Думите на писателя Иван Вазов „Не се гаси туй, що не гасне“ изразяват силата на духовността, която е несломима.

На този ден отдаваме дължимото уважение, почит и признателност към всички българи, допринесли за запазване на българската духовност и нейното издигане през вековете.

Днес будителите са също хора на духовността и на знанието. Хората, които носят вярата в просперитета чрез знание и образование, чрез вяра в доброто и духовното спасение.

Да бъдем упорити в пребъдването на духовните ценности и доброто!

Денят на народните будители възниква в трудното време на духовна разруха след Първата световна война. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

На този ден не трябва да забравяме имената и делата на:

Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.

Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.

Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово.

Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.

Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.

Добри Чинтулов – човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.

Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество.

Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.

Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.

Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско.

През 10-ти век епископ Константин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души.“
„О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“

Дискусиите са закрити за тази страница