Определиха причината за Чернобилската авария

Шведските учени са стигнали до извода, че по време на аварията на Чернобилската АЕЦ е имало слаб ядрен взрив, съобщи Лентата ру.

Специалисти са анализирали състава на изотопи на ксенон в модел, взет от Череповската фабрика с втечнен въздух и моделирана с метеорологични условия за разпространение на продукти от ядрена реакция. Статията на изследователите е публикувана в журнал Nuclear Technology.

Катастрофата на Чернобилската АЕЦ стана на 26 април 1989 г. в 01:23 часа. Очевидци потвърждават, че четвърти енергоблок на АЕЦ е бил разрушен от два взрива като вторият, изключително мощен, е станал секунди след първия.

Смята се, че аварийната ситуация е станала заради авария на тръба в системата на охлаждане, причинени от бързото изпаряване на водата. След това водата или парата са започнали да реагират с циркония в горивните елементи, което довело до образуване на повече количество водород и последвалия взрив.

Шведските учени смятат, че взрива в реактора е станал по друга причина. Те предполагат, че по време на планирано спиране на реактора е възникнал проблем в системата на управление на ядрената реакция, в резултат на което активната зона значително е увеличила количеството термични неутрони. Локалният ядрен взрив е довел до мощно освобождаване на продукти на делението, които са изработили защитна обвивка в горната част на канала на реактора, избили са капака и са отишли в атмосферата.

В подкрепа на тази хипотеза се казва, че дни след катастрофата учените от радиевия институт на името на Хлопин са открили радиоактивни изотопи на ксенона в отделението та благородните газове, получени на Череповската фабрика, където произвежда течен азот и кислород. Средното съотношение на активността 133Хе/133 mXe се равнява на 44,5± 5,5. 

Това, по мнението на шведските изследователи, обяснява факта, че над територията на Череповец е имало облак от продукти на ядрения взрив с мощност 75 тона в тротилов еквивалент, причинен от Чернобилската АЕЦ.

В допълнение, резултатите от моделираните метеорологични условия над западната част на СССР (през 1986 г.) в течение на дни след аварията показаха, че наблюдаваното Череповската фабрика съотношение на изотопите е възможно само ако излезлия ксенон се е издигнал на сочина от 2,5-3 километра. Такава картина отговаря на последствията от ядрена експлозия.

Дискусиите са закрити за тази страница