Морфов: Да живее България, но не тази на лумпените и бандитите

„България е държавата на живите мъртви“, каза Александър Морфов на връх 3 март. Прочутият режисьор, който работи по света, не успя да сдържи както горчивите думи, така и емоциите, докато говореше пред bTV за дереджето на 94 процента от народа ни, и се просълзи – вероятно от безсилие, мъка и обида.

„Лумпените и бандитите превърнаха България в бедна, недемократична и страдаща държава. Бих искал да я освободя от всички онези, които вече 30 години лъжат, мамят, нагло управляват и продължават да дерибействат – без свян и срам. Мечтая за България на Ботев и Левски, България на хъшовете, която преминаваше през различни състояния – на възторг и надежда, а не след дълго – отново убита, омерзена и унищожена“, беше категоричен Морфов, който се е борил срещу всяко правителство през последните три десетилетия.

„Мечтите, бляновете, ентусиазмът, революционното вдъхновение свършват на третата чаша в кръчмата, докато говорим как ще преминем Дунава, за да освободим България. След което се прибираме кротки и тихи, за да си легнем на топло и да се молим никой да не ни е чул. Объркан народ сме на кръстопът – създаден от различни етноси. Кой ли не е минал от тук, кой ли не е оставил нещо от себе си? Това е злощастната ни съдба – нашата история непрекъснато да бъде подлагана на изпитания“, твърди Морфов, за когото българите сме като стената, която пази Запада от инвазията на Изтока.

„Затова сме събрали в себе си толкова много жлъч и мъка, мечти и надежди, че един няма да бъдем стена, а ще влезем в другата общност. Придобивали сме свободата за между 5 и 10 минути. Но никой не може да ни отнеме личната свобода. Мога да избягам в Балкана, мога да се скрия на тавана в кооперацията ми, мога да работя в други страни – за да запазя свободата, за да не бъда слуга на никого. Да не упражняват върху теб собствените си стремежи и безочия – това е свободата. Така че в този момент може да съм омерзен, но съм свободен. Но вече се изморих – от вечното си желание нещо да променя. Сам нищо не можеш да промениш. А ние не можем да се обединим. Това никога няма да стане. Уроците на историята са много показателни. Нима през 90-та не се събраха един милион души на митинг, а само след две години в Парламента не се изпокараха и не се изподраха? Разделиха се на хиляда фракции и всичко онова, което проповядваха като великата идея на демокрацията, се разпадна – за да разпределят и разграбят държавата. След това се появиха едни други спасители, които само след няколко месеца също се сбиха и изподраха в разграбването на онова, което все още беше останало. До ден днешен продължават да грабят от България. Нямат спиране – октопод, който никога не се насища“, категоричен е Морфов.

Според него да си хъш, означава да таиш надеждата, че един ден ще минеш Дунава, за да освободиш България.

„Май вече не съм хъш. Май вече се изморих да се надявам, че един ден ще минем Дунава, за да освободим България от игото на алчността, цинизма и бруталността. Но в онова време мен сигурно биха ме утрепали много бързо. Не умея да се приспособявам, избухлив съм, нямам чувство за самосъхранение. Сигурно щяха да ме гръмнат рано-рано. На ден в тази държава десетки умират от болести. Лошото е, че на ден в тази държава умират и хиляди надежди. Човекът без надежда е почти мъртъв. Работи, за да изкара мизерна заплата, с която да изхрани семейството си. Превръща се в жертва на хиляди измамници, докато събере пари, за да купи подарък на детето си за Коледа. Какъв е този човек? Полужив! Вече нямам надежди за държавата! Черноглед съм, но то идва от положението на хората, които нямат много сили да се борят. Много ще ми възразят: има честни милионери, има млади проспериращи… Но аз не говоря за тях – те са 4 до 6 процента. Мъката ми е за останалите 94 процента, които нямат устойчивост, за да се борят с арогантността и прийомите на цялата мафия, която ни управлява. Те са обикновени хора, които не могат да успеят на Запад – те са със среден коефициент на интелигентност от средно семейство от средна провинция със средни деца и със средни доходи. Как живеят те?“

За представление номер 300 на „Хъшове“, което предстои на 22 март в Народния театър, Морфов се кани да „измисли“ нещо ново. „Когато се съберем, сме си все същите – каквито бяхме в началото, въпреки че всички пораснаха, станаха звезди, публиката ги ухажва. Винаги заедно сме измисляли много неща. Единствената ми заслуга е, че успях да ги запаля по тази идея и те ми се довериха. И след това – във времето на големите спадове и дупки – не ме предадоха“, разказва Морфов, който някога, час преди премиерата на „Хъшове“, не е имал дори финал, а след това, през годините, все е импровизирал нещо. Той върна лентата и към онези няколко секунди на пълна тишина след първата предпремиера, когато в салона е имало най-вече ученици и студенти. Тогава му се струва, че паузата продължава няколко минути. А след това гръмват овациите. И досега преди всяко представление хъшовете събират една върху друга ръцете си за тяхната си клетва, която звучи съвсем по нашенски: „Който ни мисли зло, да ни яде гъзо“.

Докато Чочо Попйорданов е жив, той всеки път вика „Клетва-а-а, клетва-а-а-а“, преди да изскочат на голямата сцена, разказа режисьорът. Сега Деян Донков и Валери Йорданов събират четата. „Чочо винаги е бил с нас, винаги е бил най-фанатичният подръжник на спектакъла“, казва Морфов за един от най-близките си приятели. Той ще помоли Захари Бахаров да излезе на родната си сцена на 22 март, а Митко Рачков вече се е съгласил да се включи в представление 300, макар че неговата роля е малка – на румънски сервитьор.

Дискусиите са закрити за тази страница