Милена Дамянова: С рестрикции и ограничения няма да се решат проблемите  с кадрите и пазара на труда

Рестриктивните мерки, забраните и ограниченията не са моделът, по който да се реши
въпросът с кадрите и пазара на труда. На този пазар предстоят да стъпят
съвсем различни поколения, които имат други разбирания и изисквания. Пазарът не е
просто глобален, той се променя светкавично. В него проблемът не е само в липсата на
техници или инженери, говорим за изцяло нови професии. Това заяви в София
председателят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Милена
Дамянова по време на дискусията „Бизнес и висше образование" на Асоциацията на
индустриалния капитал в България (АИКБ) и в. „Стандарт".  На дискусията се
дебатираха въпросите за промяна на финансирането на висшите училища, качеството
на кадрите за бизнеса и начините за привличане и запазване на завършилите
университети и училища у нас.
Пред членовете на Асоциацията и представители на висшите училища Дамянова
подчерта, че би искала дискусиите от този тип да чертаят стратегии за развитие за
следващи десетилетия, а не да се занимаваме с план-прием, изкуствено задържане на
кадри, учебни планове и дали бизнесът и образователната система си говорят, както и
какво се случва с този или онзи закон. „Не казвам, че не е важно, напротив – от
изключително значение е. Но това са въпроси на деня и изискват бързи отговори, а не
продължителни дебати.", каза Дамянова.
По думите й 207 млн. студенти има в света по данни на  UNESCO. За 14 години броят
им се е увеличил двойно.  Всички семейства по света вярват, че високата квалификация
ще доведе до по-добри възможности за работа, по-високи доходи, по-добър стандарт на
живот и лично щастие. Но и в света, и у нас, се наблюдават процеси, които показват, че
образованието често е заключено само в рамките на придобитата диплома. „То не дава
нужните умения и превръща професионалния и личен стандарт в неосъществена мечта.
Бизнесът, който се развива в бързи и кратки срокове, иска отговори сега и веднага.
Образованието, чийто хоризонт е от 12 за средното и поне 4-5 години за висшето
образование, няма времевата възможност да отговори на това „сега и веднага"“,
категоричен бе председателят на Образователната комисията в Народното събрание и
допълни, че в повечето случаи има разбирането, че това не е нужно, защото
образованието създава основа, която трябва да е трайна и да се надгражда. 
„Няма закон или институция, която да покаже работата на бизнеса и да убеди
семействата на днешните ученици или студенти, че бизнесът в България не е вдигане на
телефон, а дава перспектива, възнаграждения и статут. Това, което нормативната
уредба и институциите могат да направят, е да гарантират и дадат възможности за
връзката между вас и образователната система. Вие обаче трябва да покажете,
че стругар не е просто човек с каска и мръсно облекло. И можете да го направите чрез
образователната система", обясни тя.

Председателят на Комисията представи какво е направено до момента от страна на
законодателя.  Новият закон за предучилищното и училищното образование изисква
учениците да получават знания по модел и начин, който да им гарантира да бъдат
успешни и да получат професионална реализация.
„В основата на политиката на управляващото мнозинство е образованието и в частност
развитието на професионалното“, каза Дамянова. Тя напомни, че по искане на
депутатите от  Комисията по образованието и науката, Комисията по труда
и социалната политика и на Комисията по икономическа политика и туризъм трите
ресорни министерства  – на образованието, социалната политика и на икономиката
разработват нормативни промени, които да позволят пълното въвеждане на дуалната
форма на обучение.
„Не можем да губим повече време в разговор къде да бъде регламентиран трудовият
договор на учениците, обучавани чрез дуалната система, дали в Кодекса на труда или в
специалния Закон за професионално образование и обучение, трябва ли да имат
отпуска, или пък ваканцията им е достатъчна. Дуалното обучение е модел, който пряко
влияе върху младежката безработица, намалява броя на отпадналите ученици и
гарантира качествена работна ръка“, подчерта Дамянова.
Предстои Комисията да разглежда промените в Закона за висшето образование, които
ще внесе Министерството на образованието и науката. „Ще направя законодателно
предложение за регламентиране на участието на реалния бизнес в процеса на обучение
във висшите училища", каза Дамянова. Тя заяви, че очаква МОН да внесе промени при
акредитациите на университетите. „Това е тема, която е по-важна от тази за
управлението на висшите училища, защото акредитацията дава външната оценка на
качеството на образованието. Тук трябва да се подобрят процедурите за акредитация и
да се повиши участието на работодателите и на признати международни експерти при
оценяването, за да имаме достоверна картина“, посочи Милена Дамянова.

Дискусиите са закрити за тази страница