Корнелия Нинова: Оценката ни за европредседателството е – добра организация със слабо съдържание

Председателството на Съвета на ЕС завърши. Изчакахме да приключат всички мероприятия, включително и срещата „16+1“, за да дадем своята политическа оценка. Още преди започването на председателството имахме екип към Националния съвет на БСП, който изготви нашите предложния за програма на председателството. Те бяха приети в един документ на парламента и същият екип изготви и оценката, която ИБ на БСП приехме. Ние решихме да направим обективна оценка, която стъпва не на емоции, политически пристрастия и целенасочено негативно отношение към председателството, а обективно, което да стъпи на документи. Основавахме се на най-важния документ в парламентарната република – решение на Народното събрание, с което се прие проектът на програма на председателството и в който са записани най-важните неща. Трите ключови думи на председателството бяха трите „К“ – консенсус, конкурентоспособност и кохезия и девизът беше „Съединението прави силата“. Нашата оценка е: добра организация със слабо съдържание. Красива, но празна опаковка. Вместо лидерство и водачество на Европа, еднопартийно занимание, което доведе и до отстъпление от европейски ценности и права на европейски граждани. Първият приоритет – консенсус. По-разделен от сега и от председателството на България, ЕС никога не е бил. Вместо съгласие и единодушие, се получиха допълнителни различия и разломи между и отделни държави по различни оси – Западна срещу Източна Европа, големи срещу малки, гранични държави срещу държави във вътрешността на Европа, като се стигна включително и до противоречия в рамките на едно правителство- между отделни партии, между отделни министри – знаете какво се случи в Германия. България не можа да бъде онзи лидер, който да осигури съгласието, консенсуса по ключовите за Европа въпроси, а напротив. В България председателството беше превърнато в еднопартийно мероприятие. Има решение на Народното събрание – министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка, правителството да докладва резултатите от заседанието на ЕС, но за всички е ясно, че това не се случи. Българското правителството не можа да осигури институционално единство и подкрепа на председателството. В парламента – нищо, президентът беше изолиран, неправителственият сектор не беше ангажиран, съдебната власт не беше ангажирана по дискусиите за корупция и трансгранична престъпност, т.нар. Съвет на мъдреците не беше поканен. Като алтернатива на това, под ръководството на БСП и Кристиан Вигенин, се организира среща, на която се събраха законодателна, изпълнителна власт и президент. Това е среща гр.София, ул.“Позитано” 20 тел/факс 8107234 e-mail: bsppress@bsp.bg на комисиите на всички европейски парламенти, които се занимават с европейските въпроси. БСП показа как се прави съгласие и как се търси единомислие по важни за Европа и България теми. Второ – конкурентоспособност. По време на българското европредседателство се дадоха ярки примери как се убива конкурентоспособността, а не как се развива тя. Например, дискусията и предложението да се намалят субсидиите за селскостопанска политика поставя българските земеделски производители ,и не само тях, в изключително неконкурентоспособна среда. Нашите земеделски производители и сега получават по-малки субсидии от европейските, а това решение да се намали финансирането в бъдещия програмен период е още един удар по конкурентоспособността. Втори такъв голям удар беше опитът за приемането на пакета „Макрон“, където големите искат да ударят малките и периферните страни в бранш, в който ние сме най-конкурентоспособни. Трето – кохезията или сближаването. Един от големите ни проблеми на общия ни семеен дом – Европа, е различията между отделните държави членки – в жизнения стандарт, условията на бизнес, сигурност, корупция и други. В документа, който е приет от парламента, пише: запазване на кохезионната политика. Но бъдещият бюджет предвижда тя да бъде намалена. Българското председателство не успя за защити кохезионната политика, като начин на сближаване на по-изоставащите държави спрямо по-развитите и не изпълни решението на българския парламент. Четвърто – програма сигурност и миграция. Решението на България е следното: Постигане на съгласие с приемане на ревизиран Дъблински регламент. Т.е. да има промени на регламента, според който- там, където за пръв път е влязъл мигрант, там трябва да се връща. Има решение председателството да постави темата и да постигне съгласие това да бъде променено. Това решение на българския парламент не е изпълнено. По темата миграция противопоставянето стигна критични точки. Включително г-жа Меркел обяви, че подписва двустранни споразумения, дори изреди държави, с които подписва такива за връщане, а те после излязоха да коментират, че това не е вярно. Г-н Борисов се оплете в твърденията – първо каза, че няма да ги приемаме, а след това каза, че всъщност сме пропуснали 60 000 към Европа и сега какво да правим като ние сме си виновни. Проблемът стана много по-тежък и предизвика много повече разногласия. По темата Шенген -също нямаме напредък, даже обратното. Г-н Рюте в България каза – да, добре, а само няколко дни след това заяви: не в Шенген, защото сте корумпирани. По отбрана и сигурност – точно по време на българското европредседателство се направи нов формат в Европа по инициатива на Франция за девет държави – група за военна интервенция. Нито дума от българското председателство. На какъв критерии се събират тези държави, какво ще правят, защо без България. Този формат е още една стъпка към разделението на Европа на няколко скорости. 9 държави се разбраха и нещо в отбраната, председателят на Европа го няма, мълчи и нищо не казва – още един аргумент, че противоречията в Европа се задълбочават. гр.София, ул.“Позитано” 20 тел/факс 8107234 e-mail: bsppress@bsp.bg Следващият приоритет по документ е- европейски социален модел, образование, младежи и култура. Никакъв резултат няма по социалните права и социален стълб, приет в Гьотеборг. Социалните права на хората, правото на труд, заплащането на труд, здравеопазване и други по време на българското европредседателство не отбелязаха нищо съществено. Никакъв резултат по преодоляване на бедността, което е записано в документа. Не само, че не се гарантира свободното движение на стоки и услуги, основен принцип на Европа, а той се наруши, чрез предложението за пакета „Макрон“. В този социален стълб пише: засилване на координацията по въпросите на здравната помощ между европейските държави. И точно в този момент избухна скандала, в който се видя, че България не си плаща на Здравните каси на другите европейски държави лечението на българските граждани. Тук трябва да отбележим един положителен напредък в този социален пакет – решението да се увеличи финансирането и ролята на програмата Еразъм, която се отнася до образованието на младите хора. Това е добър резултат от българското председателство. За съжаление беше засенчен от реакцията на европейските младежи на Младежката конференция в България. Те я определиха като удар по всичко постигнато досега за младите хора в Европа, с много тежки квалификации, въпреки че грижата за младите хора в Европа също беше приоритет. Софийската конференция показа как не се прави политика за млади хора. Последният приоритет е разширяване и регионално сътрудничество. Оценяваме като положително поставянето на дневен ред на темата „Западни Балкани“, изтласкването й напред, диалогът между Европа и бъдещето присъединяване на Западните Балкани, но вижте какво сме решили да направи България: приемане на финален документ в София, който да потвърди политическата воля на ЕС да приобщи Западните Балкани. Темата и думите „приобщаване“ и „присъединяване“ отпаднаха от декларацията от София. Това е отстъпление от Солун и не изпълнява решението на българския парламент, но по-интересно е, че в този документ се казва: „И това да е придружено с Пътна карта, с конкретни инициативи, ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията им“. Такава Пътна карта няма. За съжаление бъдещото присъединяване на Западните Балкани остава едно добро пожелание в неясно бъдеще, без конкретни срокове и ангажименти. В документа фигурира и приоритет Черноморски регион и Дунавска стратегия. Освен инициативата на президента Радев, по този въпрос нищо не беше направено от българското председателство. Докато усилията на правителството бяха насочени навън, се пренебрегнаха много нерешени проблеми в страната и те страшно се задълбочиха. 72 протеста за 6 месеца, на 2 дни и половина по 1 протест на различни групи българи. Сред тях са 9 протеста, с които бе открито председателството, на лекари от над 20 общински болници; бургаски граждани срещу обгазяването; блокиране на международен път Е-79 от Видин и Северозападна България заради инфраструктурата; на работещи в образованието, родители на деца с увреждания; срещу Истанбулската конвенция; служители от Съдебна охрана; „За“ Пирин и контрапротест; на служители в арестите и затворите; на личните лекари; срещу Сделката с ЧЕЗ; срещу цялостното управление на правителството; на здравните инспектори; на данъчните от НАП; национален протест на над 6 000 души на гр.София, ул.“Позитано” 20 тел/факс 8107234 e-mail: bsppress@bsp.bg хората с увреждания; на медицински сестри от цялата страна; на музиканти от БНР; на превозвачи за пакета „Макрон“; протест и котрапротест за АЕЦ „Белене“; на пациенти с белодробни заболявания; на производители на рози; на автомобилните превозвачи за Българска автомобилна камара; метеоролози от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН; жители на отделни общини и отделни общински протести; на българи, живеещи в Англия, Германия, Испания и други страни от Западна Европа срещу „геноцида на Борисов, мафията на ГЕРБ и системата, която убива децата с увреждания“ и последният протест -срещу повишаването на цените на тока и парното. Различни части от Българското общество, различни по структура, по професия, по интереси са недоволни и протестират, по време на българското председателство, когато би трябвало България да е спокойна и да дава перспективи в Европа и визия за бъдещето. Никога в най-новата история на България не е имало такова събиране на протестно неодобрение на политиката на правителството, както по време на председателството на България на Съвета на ЕС. Ето това е реалната оценка на българския народ. Втората ключова оценка, на която трябва да обърнем внимание – точно по време на председателството, за първите 4 месеца, чуждестранни инвеститори оттеглиха 161 млн. евро. Това също не се е случвало скоро и е много показателно. Това оттегляне е от страна на европейски държави – Унгария и Италия са на първо място. Българският бизнес през този период е увеличил инвестициите си навън спрямо съшият предходен период – 73 млн. евро по време на тези 4 месеца. Дали е защото има прекрасни условия за работа тук? Защо и чуждестранните инвеститори избягаха точно в този период? Това са реалните оценки за председателството – мнението на народа, който е по улиците 72 пъти, мнението на чуждестранните партньори, които се изтеглят и на българският бизнес, който вместо в България, предпочита да инвестира навън. Ето защо, нашият извод е, че председателството беше еднопартийно мероприятие, PR в лична изгода на премира, което не може да събере национална енергия , не можа да обедини народа, не можа да събере институциите. За съжаление, резултатът от това ще бъдат засилващ се евроскептицизъм, защото това председателство отстъпи от основни европейски ценности и права, които европейските граждани, в това число и българските, имаха до момента

Дискусиите са закрити за тази страница