Канадска компания обяви, че има 150 хил. декара за производство на канабис в България

Канадската компания International Cannabis Corp (ICC) обяви в края на 2018 г., че е сключила обвързващо споразумение за придобиване на фирмата Balkan Cannabis Corp., която твърди, че контролира в България терени от общо 15 хиляди хектара (150 000 декара) за производство и преработка на канабис, включително за медицински цели. В съобщението до борсата се посочва още, че Balkan Cannabis притежава лицензи за отглеждане на коноп и канабис за медицински цели в България.

Кои са Balkan Cannabis

Balkan Cannabis Corp., която е регистрирана в Торонто, е основана от черногорци (те са били в България в края на ноември), финансовият ѝ директор е британец, а за оперативната дейност отговаря руснак с опит в банковото дело и дяловото инвестиране. Според нейна презентация, тя е едноличен собственик на Serbia operations и чрез него има 100 % в гръцко дружество, 67% – в македонско и 50% – в българско.
След приключване на сделката цялата собственост, лицензи и активи ще преминат в ICC, която е една от големите компании в бранша с производството на канабис.

Компанията съобщава, че останалите 50% от българското дружество са на „известен лидер в българската бизнес общност“, но неговото име не се посочва. В официални материали на Balkan Cannabis се казва още, че „желаещи анонимност партньори (т.нар. silent partners), включително известни учени в аграрните среди, ще могат да работят с правителството на България за регистриране и установяване на Balkan Cannabis Corp. с цел развиване на проекта за канабис за медицински цели“.

От Balkan Cannabis обявяват, че „новосъздадената компания може да се появи не по-късно от март 2019 г., за да се възползва от чудесните условия в България“. Дейността да стартира през второто тримесечие на 2019 г., а през 2020-2021 г. да последва навлизане на Западните Балкани, след което да има операции в Германия и Чехия.

Растенията, от които се добива коноп за индустриални цели (Cannabis Sativa), и тези за медицински цели и удоволствие (Cannabis Indica), са различни на вид и се отглеждат по доста специфичен начин. Разликата в съдържанието на тетрахидроканабинол (THC) – веществото, предизвикващо психоефекта при употреба на марихуана – е в пъти: до 0.3% при конопа и обикновено 5-20% при индийския коноп. От друга страна, Cannabis Sativa съдържа повече канабидиол (CBD), който противодейства на неприятните странични ефекти от THC, действа обезболяващо и намалява спазми и конвулсии.
Растенията, от които се добива коноп за индустриални цели (Cannabis Sativa), и тези за медицински цели и удоволствие (Cannabis Indica), са различни на вид и се отглеждат по доста специфичен начин. Разликата в съдържанието на тетрахидроканабинол (THC) – веществото, предизвикващо психоефекта при употреба на марихуана – е в пъти: до 0.3% при конопа и обикновено 5-20% при индийския коноп. От друга страна, Cannabis Sativa съдържа повече канабидиол (CBD), който противодейства на неприятните странични ефекти от THC, действа обезболяващо и намалява спазми и конвулсии.

От компанията цитират и проучване на Световната банка, в което се казва, че „32.33% от територията на България е много плодородна и представлява уникална възможност да отглеждане на коноп“. След това се посочва и че „над една трета от българското население е на възраст над 55 години и резултатът е непропорционално много случаи на заболявания на напредналата възраст, включително атрит, а потреблението на медицински канабис и прилагането на продукти, извлечени от коноп, помагат да облекчаване на тези състояния“. Това засяга поне 2.3 милиона българи, обясняват от компанията.

Кои са местата в България

Стеван Тафра и Милорад Божович – двамата съоснователи на Balkan Cannabis, обясняват в презентация на фирмата, че са посетили България в края на ноември 2018 г. (т.е. месец преди да бъде обявено, че продават компанията си на ICC), за да видят лично възможностите в страната. Тогава те са огледали земеделски терени, притежавани от неназования им партньор в България – „на 35 км. от София и свързани с пътя към солунското пристанище“.

Двамата съобщават, че са видели около 90 000 хектара и „комплекс, съставен от 8 аграрни холдинга, всеки със съоръжения на леката промишленост и необходимата индустриална инфраструктура като ток, вода, пътища и складове. Тези съоръжения лесно могат да бъдат пригодени да започнат да преработват коноп за текстилната, строителната и автомобилната индустрия. Сравнително лесно ще е инсталирането на съоръжения за производство на медицински канабис“.

Тафра и Божович стигнали до заключението, че „качеството на почвата в района, както и производственана инфраструктура и научната култура в България означават, че този район може да бъде развит като най-големият производител на коноп за индустриални цели в света“.

В презентацията се посочва – макар и само с географски координати – мястото, за което става дума. Това е северната индустриална зона на Монтана, а намерението за нея е описана като „лицензиран район за производство, преработка и износ на коноп (99%) и медицински канабис (1%). „Монтана има обработваема земя и е на река Огоста, което прави мястото подходящо за производство на коноп и медицински канабис“. (Бел.ред. – това едва ли е споменатият по-горе терен, тъй като Монтана е на повече от 100 км от столицата.)

Справка в кадастъра показва, че в индустриалната зона на Монтана има шест парцела, три от които са частна или държавна собственост, а другите 3 са частни. Двата най-близки до географския маркер на Balkan Canabis са с обща площ от 93 хил. кв. м и според имотния регистър са собственост на един и същи български гражданин – Красимир Петров през две дружества – „Мир експорт“ и „Мир Ж“. По-големият терен е с площ от 81 хил. кв. м и собственост на регистрирано в София „Мир експорт“, което от април 2018 г. е в ликвидация заради задължения.

Имотът в индустриалната зона в Монтана е основният актив на софийското дружество , като оценката му е за почти 4 млн. лева. Но върху него има няколко възбрани, като последната е от 2016 г. за задължения на дружеството към Националната агенция по приходите, се вижда още в имотния регистър. Справка в Търговския регистър показва, че още 3 дружества, на същия българин имат имоти за общо около 75 000 кв. м в близост до посочените от канадската компания координати. За връзка с всички тези дружества е посочен един и същ мобилен телефон, но „Дневник“ не успя да се свърже след няколко опита и не е ясно дали това са терените, за които говорят от Balkan Cannabis и дали собственикът им е в партньорство с тях.

С издаването на разрешения за отглеждане на канабис се занимава Министерството на земеделието на базата на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Ангажирано е и Министерството на финансите чрез митническата администрация за контрол „на вноса, износа и транзита от и към трети страни на наркотичните вещества и прекурсорите и осъществява дейностите за предотвратяване и разкриване на незаконния им трафик“. По същия закон Министерството на вътрешните работи издава специални разрешения на физически и юридически лица „да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества от растенията и веществата“ от специален списък.

Адвокат Калинн Ангелов – един от юристите, които от години познават отблизо с темата и лобира за промяна в законодателната рамка, обясни за „Дневник“, че и в момента има фирми с лиценз за производство и добив на коноп, но той се изнася като растителна маса и не се преработва в България.

Северната индустриална зона на Монтана – това е мястото, определено като подходящо за бизнеса на ICC и посочено от Balkan Canabis само с името на града и географските координати (червеният маркер върху картата).
Северната индустриална зона на Монтана – това е мястото, определено като подходящо за бизнеса на ICC и посочено от Balkan Canabis само с името на града и географските координати (червеният маркер върху картата).

Според презентацията на Balkan Cannabis ориентировъчните финансови средства, нужни за започване на начинанието в България са общо 12 милиона канадски долара (близо 8 млн. евро). От тях 3 млн. долара (почти 2 млн. евро) са предвидени за лицензи, още толкова – за купуване на терени и 6 милиона долара (около 4 млн. евро) – за строителство. За завършване на т.нар. първа фаза се предвижда влагане на още 2 млн. канадски долара (1.3 млн. евро).

Същата сума от 12 млн. канадски долара е предвидена за започване на бизнеса в Македония, но там за пълното разгръщане на бизнеса са посочени още 18 млн. канадски долара (12 млн. евро). За проекта в Гърция сумите са, съответно, 7.5 и 10.5 млн. долара (общо 12 млн. евро).

Дискусиите са закрити за тази страница