Йотова: Европредседателството ни засега е апатично за дебат за миграционните проблеми

„До този момент Българското председателство не е разгърнало задълбочено важната дискусия за реформата в миграционните политики в Европа.“ Това посочи вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на конференция „Миграция и човешка сигурност в посткризисна България“. Представители на български и международни институции и на неправителствени организации участваха в дискусията, организирана от Център за правна помощ „Глас в България“ и Център за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания към Нов български университет.

По думите на вицепрезидента в България липсва дебатът за реформата на Дъблинския регламент, а нашата страна като външна граница на ЕС е най-силно заинтересована от неговата дълбока ревизия. „Това е политика, която засяга всички страни по външните граници на Съюза, те очакват от България защита и на своите интереси“, отбеляза Илияна Йотова. Буксуващата вече пета година реформа и неефективността на пилотната схема за квотно преразпределение на бежанци от Италия и Гърция вицепрезидентът посочи като красноречиви примери за провала на Европа в регулиране на миграционната криза. „Подходът „ние ще го измислим в Брюксел, а вие ще го приложите в окото на кризата“ не проработи“, отбеляза Илияна Йотова. По думите й борбата с последствията от миграционните потоци е изместила борбата с причините за тях, като Европа е загубила активната си роля на глобалната сцена. Според вицепрезидента вниманието трябва да се насочи върху инструментите и начините за управление на миграцията като европейска и национална, дори и местна политика.

Като също толкова важен въпрос, по който отново е налице разделение между държавите членки, Илияна Йотова посочи вътрешната миграция в рамките на ЕС. По думите на вицепрезидента липсват данни и анализи за реалната численост на тези мигранти, за тяхната интеграция и икономическото и социалното им влияние върху държавата приемник.

В тази връзка Илияна Йотова отбеляза необходимостта от изцяло нов, но не и унифициран подход към българските граждани, които живеят в чужбина. „Защитата на правата на сънародниците ни зад граница трябва да е основен приоритет на българската външна политика, най-вече в контекста на „Брекзит“, тъй като новите правила на британския трудов пазар неизбежно ще доведат до преформатиране на целия европейски трудов пазар“, посочи вицепрезидентът. По думите й един от най-трудните въпроси е как да се работи с българите навън, как да бъдат мотивирани те да работят с България и за България. Една от целите на създадения към вицепрезидента Обществен съвет за работа с българите в чужбина е да търси отговори на тези въпроси. „Необходими са механизми, които да подтикнат сънародниците ни да инвестират в България, да си сътрудничат с българската държава в областта на образованието, особено висшето. В сферата на тези взаимни отношения стои темата за тяхното обществено, а защо не и политическо представителство“, заяви Илияна Йотова.

Интеграцията на вътрешната и външната миграция вицепрезидентът определи като най-трудната политика. По думите на Илияна Йотова отказът да се мисли за интеграция води до маргинализация и дискриминация, след тях следва създаването на сегрегирани групи, които са лесна мишена на ксенофобия, престъпления, радикализация. „Масовото заиграване със страховете на хората е катализатор за зараждането на популистки партии и по-взривоопасното – на масови крайно националистически нагласи в обществото“, убедена е вицепрезидентът. По думите й от начина на разрешаване на миграционната криза с всичките й последствия зависи и какво ще е бъдещето на Европа – на общите стандарти в държавите членки или на разделението на оси.

Дискусиите са закрити за тази страница