Заетостта на хората с увреждания може да скочи с 30%

Обучени незрящи хора успяват да „уловят“ рак на гърдата двойно по-често от квалифицирани лекари. Хората с интелектуални затруднения пък често изпитват удовлетворение от изпълнението на повтарящи се рутинни дейности. Тези данни представят експерти от Балканския институт по труда и социалната политика при представянето на онлайн платформа за заетост на хора с увреждания.
 
Новата специализирана платформа ще предлага възможност търсещите работа хора в неравностойно положение да акцентират върху уменията си и да се свържат директно с потенциален работодател. Платформата се финансира по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“.
 
От Балканския институт по труда и социалната политика се позовават на данни на Евростат и Националния статистически институт, според които българите в работоспособна възраст с трайни увреждания са над 465 000. Едва 31 процента от тях работят, а само 5-6 на сто от тях са регистрирани като безработни. За сравнение, във Финландия и Швеция работа си намират 60 процента от хората с увреждания.
 
„Виждаме, че 70 процента от тези трудоспособни лица, които на практика не са заети. Нещо повече – те не са и безработни. Самата икономическа активност сред това население е около 35 процента. Това означа, че в България има огромен резерв – с около 30 процента да повишим заетостта на хората с увреждания. Тези 30 процента означават едни нови 120-130 хиляди човека, които да достигнат до пазара на труда, които да станат видими за работодателите и съответно работодателите да започнат да работят с тях и да разчитат на тях“, коментира Йордан Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика.
 
Специализираната подкрепа за заетост на хора с увреждания е особено актуална в контекста на наскоро приетия от парламента Закон за хората с увреждания, в който бяха разписани задължения на работодателите за наемане на определен брой хора с увреждания. Квотите за бизнеса предвиждат в предприятия, състоящи се от 50 до 99 души персонал да бъде назначено едно лице с увреждания, а в тези със 100 и повече души – 2% от средносписъчния състав. 
 
Експертите са категорични, че независимо от факта, че цената на това човек с увреждане да работи устойчиво е по-висока от гледна точка на обществото, разходите ще са по-малко и ползите ще са повече. „Защото, ако в момента те не работят, те единствено потребяват някакъв вид публични средства. В момента, в който започнат да работят, те пак ще потребяват публични средства, но те вече ще дават и продукт на пазара на труда“, подчерта Йордан Димитров. 
 
Това, което липсва в България са услуги, които да подкрепят не само лицата с увреждания, но и работодателите да започнат да работят заедно, да разчитат един на друг, посочи още Димитров. Примери за подобни услуги са оценка за работоспособността на лицето с увреждане, като по думите му, това няма нищо общо с ТЕЛК. Не се има предвид и очакваното въвеждане с реформа в експертизата на национална система за оценка на работоспособността по квалификацията на Световната здравна организация. Идеята е да се прилагат конкретни оценки на човека за конкретно работно място, поясни Йордан Димитров.
 
„Трябва да се създаде едно знание, една методология с различни видове инструменти, които всеки един HR в една компания да може да прилага. Това е услуга, която страшно много ще подобри устойчивостта на човека, когато е нает.“

Дискусиите са закрити за тази страница