Евротунелът: Между Париж и Лондон за два часа

185 години са необходими за завършване на идеята Англия и Франция да се срещнат чрез подводен тунел, минаващ под Ламанша (проток, отделящ Великобритания от континенталната част на Европа).
 
Конструкцията е наричана „Седмото чудо на модерния свят”. През 2013 г. печели световната награда за инженерно постижение като „Най-голям граждански инженерен проект за последните 100 години”. Тя се дава от Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC).

В този списък са водноелектрическа централа и язовир на границата между Бразилия и Парагвай, Панамският канал, Кулата на Торонто в Канада, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, мостът „Голдън Гейт Бридж“ в Сан Франциско, планът „Делта“ в Холандия, представляващ огромен комплекс от шлюзове, които предпазват от наводнения южната част на страната.

Първата идея за връзка между двете държави е на френския инженер Алберт Матю. През 1802 г. той предствя идеята за изграждането на подводен тунел под най-тясната част на пролива. Проектът му включвал конструирането на тунел, осветен от газени лампи, през който пътуващите са превозвани от конски каруци. В средата на канала Матю планира изкуствен остров – важна спирка за почивка.
 
В последвалите десетилетия обаче не се случва нищо за реализацията на идеята, макар тя да е официално предствена на Световното изложение в Париж от 1867 г. До 1945 г. проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни, но след Световните войни става все по-осезаема нуждата от „топла връзка” между съюзниците.
 

Създаването на Европейската общност през 1957 г. изважда мечтата за подводен път отново на дневен ред. Създадена е международна проектантска група, която изготвя четири варианта на сухоземен път под Ламанша: въжен мост, комбинация между мост и железопътен тунел под пролива, тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт и последният проект, който на практика е одобрен – железопътен тунел.
 
През 1973 г. френският президент Жорж Помпиду и министър-председателят на Великобритания Едвард Хед подписват договор за изграждането на „Евротунел” – подводен жп път с дължина около 50 км, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун под протока Ла Манш.

Финалният проект е представен през 1986 г. и още на следващата година строителството на подводния път започва едновременно от двете страни. През 1990 г. двата екипа се срещат в аварийния тунел. Четири години по-късно – през 1994 г., британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално инженерното изобретение.

24 години след построяването му разстоянието между Париж и Лондон (около 460 км) се изминава за 2 часа и 15 минути. Високоскоростните мотриси се движат с 300 км/ч, в подводния тунел намаляват скоростта си почти двойно – до 160 км/ч. Комфортът на пътуващите е гарантиран с всички удобства – включително бар, ресторант, мобилен интернет.

 

Дискусиите са закрити за тази страница