Година преди Brexit – преходът като амортисьор за удара

На 29 март 2019 година в 23:00 часа по Гринуич Великобритания официално ще спре да бъде членка на Европейския съюз. Скок в неизвестното, чийто удар би трябвало все пак да бъда смекчен от преходното споразумение, постигнато от Лондон, твърдят анализатори.

Британският премиер г-жа Тереза Мей започна процедурата по развода с ЕС преди една година, в края на март 2017-а. Тя обаче бързо си даде сметка, че не може да постигна споразумение за бъдещите отношения с бившите си партньори за определения срок от две години и издейства този преходен период, спечелвайки така време и в известна степен юридическа сигурност за британските компании, коментира в свой анализ за „Франс прес“ Уердия Аит Абделмалек.

„Не е необходимо да сме готови (идната година), защото имаме преходен период“, подчертава експертът по европейска политика в лондонския Кингс колидж (King’s College) Ананд Менон.

„Разривът е забавен във времето“, допълва неговата колега Катрин Бърнард, професор по европейско право в Кембриджския университет. Според нея „истинският въпрос е да се разбере дали двата лагера ще бъдат готови на 31 декември 2020 година, когато преходният период ще приключи“. 

По време на прехода Лондон вече няма да има правото да казва думата си по решенията на ЕС, но пък ще продължи да е с достъп до единния пазар срещу вноска в европейския бюджет. Свободата на движение на гражданите също ще бъде запазена. Госпожа Мей трябваше да отстъпи пред това изискване на Брюксел, смята журналистът.

„ПЛАНОВЕ ЗА СПЕШНИ ДЕЙСТВИЯ“

Макар да имат още една година, британските компании, изправени пред несигурността на съдържанието на окончателното споразумение, още отсега са започнали да вземат мерки.
Според неотдавнашно проучване на кантората за юридически консултации Pinsent Masons, 51% от големите компании във Великобритания са приели планове за спешни действия и планират най-вече да прехвърлят част от служителите си на континента. Фирмите, които все още не са направили това, планират да го сторят преди края на година.

Министерството на финансите пък заделя милиарди лири, за да подготви Brexit.
Преходният период ще бъде потвърден официално, само ако Лондон и 27-те постигнат съгласие по условията на развода до октомври, когато се предвижда да бъда подписан Договорът за оттеглянето на Великобритания. Бъдещите отношения, договаряни от двете страни, трябва да бъдат обявени в декларация също през октомври.

Между другото „нищо не е решено, докато не бъде решено“, предупредиха европейските лидери. 

Лондон иска да излезе от единния пазар и от митническия съюз, като в същото време обаче запази най-тесните си връзки с ЕС. Това уравнение е невъзможно, отговаряше досега Брюксел.
„Макар двата лагера да искат да сведат до минимум отрицателното въздействие върху икономиката (…), ЕС даде ясно да се разбере, че условията, предлагани на Великобритания, не могат да бъдат по-добри от предлаганите на ЕС“, подчертава Магдалена Френхоф Ларсен, доцент в университета Уестминстър.

СПАД НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИМИГРАЦИЯ

Въпросът за границата между британската провинция Северна Ирландия и Република Ирландия, която в бъдеще ще бъде единствената сухопътна граница между Великобритания и ЕС, продължава да поражда силни търкания, се напомня в анализа за АФП.

Въпреки възраженията си британците приеха в проектоспоразумението, регулиращо излизането на страната от ЕС, да залегне опцията за „регламентирано общо пространство“, включващо ЕС и Северна Ирландия“, поне докато на масата на преговорите не се появи друго удовлетворително предложение. Защото Демократичната юнионистка партия от Северна Ирландия, от която зависи парламентарното мнозинство на Тереза Мей, гледа с много лошо око на това решение.
Въпреки ширещата се несигурност и отрицателното въздействие на Брекзита върху икономиката, в голямото си мнозинство британските гласоподаватели като че ли не съжаляват за направения избор.

От референдума от юни 2016 година, без да изпада в рецесия, както обещаваха привържениците на членството на Обединеното кралство в ЕС, страната отчете спад на курса на лирата, ускоряване на инфлацията и по-слаб икономически растеж, отколкото можеше да постигне.

„Мнозина гласуваха за излизането на ЕС по-скоро поради политически причини, а не толкова поради икономически съображения“, подчертава все пак Магдалена Френхоф Ларсен, позовавайки се най-вече на волята на британците да си върнат контрола върху своите закони и да спрат европейската имиграция.

Между другото най-новите статистически данни „сочат значително намаление на имиграция от страните от ЕС“, допълва г-жа Ларсен. „Ако спадът продължи, Брекзитът вече ще е довел до искания резултат“, допълва тя. 

Дискусиите са закрити за тази страница