Изминаха много години от онзи ден, в който вече покойният легендарен астронавт Нийл Армстронг видя на Луната извънземни кораби. И макар след това все да се оправдаваше с твърдението, че не е бил разбран правилно, казаните от него думи тогава не са врабчета, че да отлетят.
Оказва се обаче, че извънземните космически кораби на Луната съвсем не са най-голямата сензация. Някои английски организации успяха да получат от Пентагона фотографии от лунната повърхност, запечатали разрушени градове. Най-общо казано, още от древни времена хората са смятали Луната за обитаема.
Това убеждение е отразено в много легенди и предания. Дори средновековната инквизиция не се осмелявала да отрича обитаемостта на нощното светило, макар и да обявила Луната за царство на Сатаната. Това убеждение едва ли е плод само на въобрежение, а вероятно и на наблюдения.
Вече няколко десетилетия лунният кратер Укерт кара учените да си блъскат главите – малко е това, че той се намира в „залив“, имащ формата на равностранен триъгълник. Дори само това да беше, е много необичайно. Нещо повече – на фотографиите е запечатана гигантска могила с височина три километра, която заради формата й специалистите нарекли Чиреп. По своя външен вид тя много прилича на градска кула.
Но и това не е всичко.
Недалеч от кулата се вижда гигантски хълм с височина около 11 километра, разделен от кулата. Но какво е това? Тъй като хората не могли сами да разрешат тази загадка, вкарали я в компютъра. Очакванията да се получи нещо необичайно се потвърдили с лихвите. Подробният анализ на структурата изяснил, че Чирипът и Кулата се състоят от кристалообразно прозрачно вещество, наподобяващо стъклопласт, слоят на който закрива достатъчна повърхност, имайки при това специфична геометрична форма.
НАСА и Пентагонът са провели вече своите секретни изследвания, които показват, че крехкият „стъклопласт“ по своята структурла повече прилича на стомана, а трайността и здравината му нямат земни аналози.
На 20 юли 1969 на повърхността на Луната се спуска модулът Аполо-11″. Армстронг и Олдрин в скафандри излизат навън. И какво да видят? Астронавтите разказват в ефир невероятни неща. На самия край на кратера в редица стоят огромни кораби и наблюдават жителите на Земята. Изведнъж кратерът бил ударен от ярка светлина, връзката със Земята се сринала, но бързо се възстановила.
Астронавтите се кълнат, че не са сами на Луната.
Със страх те сравнили извънземните с големи кукли. По-късно, астронавтите, кацнали на Луната, разказвали, че те били предупредени за реалната възможност за среща с пришълци. Но видът на чуждите кораби въпреки предупреждението им направил много силно впечатление.
Астронавтите били просто поразени от техническите възможности на извънземните. Инженер, напуснал НАСА твърди, че за тази среща дори е бил уговорен кодов израз. И астронавтите го използвали: „Дядо Коледа съществува“.
Армстронг потвърдил, че са заснели НЛО. Но всички фотографии били предадени на ЦРУ, което просто искало да предотврати паниката сред обикновените хора. А повод за паника не липсвал. Земните жители нямат достатъчно ефективно оръжие срещу НЛО. Френското лазерно оръдие Топ-2 се появява чак през 80-те години, когато с негова помощ свалили неизвестни летящи обекти над територията на Южна Африка.
Без да са известни причините американците тихичко спрели своята достатъчно скъпа лунна програма и отдавна не летят до там, макар сега технологиите да са далеч по-напреднали.
Но преди повече от 40 години полетите не били прекратени веднага. „Аполо-12″ през целия си път до Луната е бил съпровождан от НЛО. „Аполо-15″ доставил на спътника ни луноход, подобен на джип, на който предстояло астронавтите да пътуват по лунната повърхност. Но още в първата минута над главите им преминало нещо в бръснещ полет.
През април 1972 г. до кратера Декарт каца екипажът на „Аполо-16″ и насочва камерите към околните обекти. Абсолютно ясно се вижда грамадна чиния, висяща се над повърхността на Луната.
Последният земен жител, посетил Луната, е геологът Харисън Шмит през декември 1972 г. Заедно с него на Луната бе Юджийн Сернън – командир на експедицията. В края на морето на Яснотата те събрали оранжеви стъкълца, а после видели оранжеви кълба, които се стрелкали по склона на кратера.
Но и това не е всичко. Пита се откъде на Луната са се взели широките следи, напомнящи полоси за излитане и кацане? Някой е изравнявал релефа, изсичал е скалите и хълмовете. Кой е оставил по повърхността следи от тънки колела – не такива, като на съветските луноходи?
Всичко това е истина, а не фантастика. През есента на 1973 г. НАСА признава, че НЛО на Луната са наблюдавали повече от 20 астронавти. А шефът на лунната програма фон Браун в списание „Изотера“ директно казва, че НЛО съществуват и че извънземните са далеч по-силни, отколкото са се считали по-рано. Но той, за съжаление, нямал право да съобщава повече подробности.
Луната е изследвана и от съветски „Луноход“-и. При това те са кацнали там преди американските модули. Напълно вероятно е космонавти да са видели НЛО и да са докладвали на ръководството. Възможно е дори извънземните да са установили контакт с тях. Естествено във вестниците и в други достъпни сега източници, няма нищо по въпроса.
Може би руснаците са разбрали, че контакт няма да бъде установен и престанали да летят до Луната. А може би тогаващният генерален секратар на партията Никита Хрушчов тайно се е надявал на съюз с извънземните и е искал никой друг да не се намесва в това.
Първата версия е по-правдоподобна. Космическата програма на тогавашния СССР е имала за цел поставяне на рекорд по пребиваване на човек в космоса. Но когато корабът бил в позиция, операцията по непонятни причини рязко била стопирана. По данни на изследователите, които от Земята наблюдавали тази операция, корабът до самото му излизане в орбита бил съпровождан от НЛО, а после започнали да си играят с него. Поради това изплашените до смърт пилоти били върнати вкъщи. А после уж заради безопасността този проект бил прекратен.
През петдесетте години НЛО, които прелитали над Земята се връщали именно на Луната. Те били проследявани от секретните служби на правителствата, фиксирайки траекториите им. Такива служби действали в пустинята Невада, в Аризона, в подземни бази в планините. Астрономите много пъти са снимали космически кораби над Луната.
В същото време нови явления на непознатата лунна повърхност привличат вниманието на астрономите. Преместване на обекти, източници на светлина в кратерите, избухвания. Някои учени, като Фред Стеклинг например, започнали да търсят обяснение, но нито едно от тези явления не било коментирано по какъвто и да е начин.
Тогавашният президент на САЩ Кенеди бил много заинтересуван от програмата, за която вече са изразходвани няколко десетки милиарда долара. Но ако извънземният разум не само е искал да влезе в контакт, но е бил и против неканените гости, тогава е трябвало Кенеди в прав текст да обясни на данъкоплатците какво е положението. Именно това е възнамерявал, според някои, да направи в Далас, но…снайперистът му запушва устата завинаги.
Очевидно още дълго Луната ще си остане загадка за нас, земните жители. Луната има много малко ядро, странен е съставът на почвата й. Освен това нещо е принудило Луната да се движи така, че тя е обърната към Земята само от едната си страна. А другата част от повърхността – повече от 40 % от целия ни небесен спътник, остава невидим за земните жители.
Кой знае какво може да открие човекът на тази тъмна част на Луната…
Който следи темата със сигурност е забелял, как въпреки напредването на технологиите, космическите държави се правят в продължение на десетилетия, че Луната не ги интересува. От година- две насам обаче нещата рязко се промениха – китайци, индийци, руснаци почти едновременно обявиха негласна надпревара за изпращане на експедиции до Луната. Руснаците дори съобщиха, че набират доброволци за полета, който трябва да се реализира до няколко години.
Изводът е повече от ясен. През 70-те някой недвусмислено каза на земляните да не се пречкат на Луната. При започналата сега напревара очевидно става дума за сключено споразумение. Защото другото вероятно би означавало Междузвездни войни.
Източник: snaiper-bg.net
Дискусиите са закрити за тази страница